Превенция на агресията и тормоза между учениците
Психологически поглед към проблематиката
ЦПЛР - ОДК, гр. Козлодуй
Автор на изследването и анализа:
Александра Цветкова, психолог
Доброволец - помощник ръководител в направление „Личностно развитие” към ЦПЛР - ОДК, гр. Козлодуй
През юношеството с нарастването на физическата сила нараства и рискът от саморазправа и физическо насилие. Не всички форми на тормоз имат враждебен характер, има и "по-безобиден" форми, при които агресорът не си дава сметка, че причинява страдание. Подобен тормоз може да се нарече "нехаен", а участващите - конформисти, които не разбират какво правят. Сериозността на този лекомислен тормоз обаче не трябва да се подценява, защото той също причинява страдание на жертвата. За това независимо от формите на тормоз, ранната индентификация на и предпоставка за превенция на тормоза в училище.
В тази връзка през м. ноември, 2012 г. сред участниците в Направление „Личностно развитие” към ЦПЛР – ОДК, гр. Козлодуй бе проведено изследване за агресията сред учениците на територията на община Козлодуй. Обхванати са ученици от пети до осми клас от няколко училища на територията на община Козлодуй. Целта на проучването е: да се получат данни и информация за вида на агресия между учениците, горещите точки на тормоз, каналите за комуникация и тяхната ефективност, проявената тревожност по повод тормоза и вероятните действия при случай на тормоз.
Според анкетираните ученици, наблюдават се изразени прояви и висок процент на тормоз, като той най-често преобладава във вербална форма. По-голям е процентът на тези ученици, които са свидетели на тормоз, а по-малък е на тези, които тормозят и на тези, които са тормозени. Прави впечатление, че при честите случаи на тормоз, децата търсят помощ - така тормозът не се приема като норма и учениците вярват, че споделяйки, нещо ще се промени. Според анализа на отговорите от анкетата в училищата няма тежки форми на физическа агресия, а децата са изградили навик да споделят различни форми на тормоз и да търсят съдействие от както от съучениците си, така и от възрастен.
За ефективното справяне с тормоза от изключително значение е да се повлияе и промени поведението на всяко дете, а не да се съсредоточават усилията само върху преките извършители и потърпевши. Начините и подходите за това са различни, но те са неделима част от общата стратегия за справяне с явлението. Много важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват.
Включването на родителите е важна част от реализирането на цялостната политика и важно условие за нейната ефективност. Във всички случаи е необходимо родителите на участващите в ситуацията на насилие или тормоз ученици да бъдат уведомени за случилото се, както и за предприетите от институцията действия за разрешаване на ситуацията. В случай че родителите отказват да съдействат или по някакъв начин възпрепятстват действията на училището, учителят следва да се обърне към координационния съвет и случая да се обсъди.
